Защо са важни образователните игри.

Коментирано от 45 потребители   Виж коментарите

Резюме на статията

Повечето родители считат Играта за средство тяхното дете да ги забавлява и да минава време. Колко често ние чуваме да се казва: „О, той просто си играе“. Но няма нищо просто в това. Дори нещо повече, Играта са жизненоважни, дори по-важни за развитието на вашето бебе от това да се научи да чете, да пише или да смята!

Ролята на Играта

Кога започва играта?

Престорената игра

 Играта в емоционалното развитие
 

Ролята на играта

В действителност Играта имат фундаментална роля в развитието на социалните, емоционалните, езиковите и интелектуалните способности, на вашето бебе подобрявайки разпростирането на знанията за света върху такива сложни неща като размер, форма, гравитация, тегло, твърдост и гъвкавост. И ние ще видим, че това обучение започва ранните месеци след раждането. Играта също включват развитието на фини моторни умения, както и големите такива, заякването на мускулите на детето за катерене, тичане и държането на тежки предмети. Освен изследването на свойствата на предметите, Играта насърчават откривателските наклонности, въображението, творчеството и всички аспекти на решаването на определен проблем. Дори нещо повече, наблюдаването на сложността на играта на малките деца може често да бъде изумително. Така, че Играта са изключително важни за здравословното мозъчно и физическо развитие и помагат на малките деца да постепенно да осъзнават техния свят. Но вие можете да попитате: Как може простото бутане на две блокчета по пода, с идеята, че са коли и викането на „бръм, бръм, бръм“ да допринесе за създаването на важни дълготрайни връзки в мозъка на вашето дете? Вие вероятно никога не сте се замисляли, че Играта могат да имат толкова сериозна функция. Така че нека да анализираме Играта и да видим какво лежи в основата на тези наглед безполезни действия, в които децата се потапят през първите години от техния живот.

Кога започва играта?

Понякога е трудно да се различи играта от изследването, когато детето постоянно хвърля играчки на пода от своето столче. Играе ли си или се опитва да отегчи мама, или експериментира с гравитацията? Вероятно е смесица и от трите, но играта има огромно значение за развитието, така че игровите аспекти на всяка дейност не трябва да бъдат подценявани. В действителност в зависимост от това как хората дефинират играта, тя започва от в третия месец от живота, когато детето отделя часове, замахвайки към висящите над леглото му предмети, или опитите му да хване собствените си крака. Тези на вид безполезни дейности, водят постепенно до координация на ръцете и на очите и създават нови връзки между зрителния и моторния дял от кората на мозъка на вашето бебе. Връзките в и между дяловете на мозъка са изключително важни за развитието. Децата също така стават малки физици чрез Играта, откривайки как предметите се различават по тегло, размер, форма и какви звуци издават, когато паднат на твърда повърхност. Отделете време да наблюдавате как вашето бебе се концентрира и се опитва да адаптира хващанията си за всеки нов предмет и вижте удоволствието на лицето му, когато то успее да улови нещо, дори и за малко. Неговото удоволствие в такъв момент води до производството на химикали наречени „ендорфини“ в неговия мозък, които му носят чувството за спокойствие и постижение.

Престорената игра

Психолозите често разграничават два вида игра: функционална и престорената игра. Функционалната включва използването на предмети по тяхното предназначение, като напр. хващането на предмети, търкалянето на топчета, строежа на кули и мостове. Играта на роли е доста по-интересна. При нея детето не само измисля история за неговия мост или кула, но от 18-месечна възраст нагоре то започва да използва предметите за цели, за които те не се използват нормално. Например, то може да вдигне банан, преструвайки се че това е телефон и да проведе сложен измислен разговор по банана! Или може да използва един от пръстите си като куче и да говори с другия си пръст, който е котка. Какво позволява на детето да подменя предметите един с друг и дори да води измислен разговор с напълно празни ръце? Психолозите смятат, че това представлява огромен напредък в познавателните способности на детето и това се нарича символично мислене. Да вземем за пример случая с банана и телефона. На първо място, след като е забелязало приликите във формата, детето трябва да блокира всичко, което знае за истинския банан (те са на чепки, те могат да се ядат, те не произвеждат звук) и временно да приложи към банана в ръката си всичко, което знае телефоните(те звънят, с тях може да се говори с другите, които не са тук). Ето как престорената игра се случва. Жизнено важна за това е способността на детето да зададе нова, но временна представа в мозъка си, която да замести съществуващата представа за истинския свят. От този момент, то може да живее в неговия вътрешно създаден „като“ свят: бананът е телефон. По време на това няма да видите детето да се опитва да изяде банана, докато той е в ролята на телефон. Също така, докато се преструва, детето не изтрива от паметта си истинските свойства на банана(това, което знае, че е истина за истинския банан), защото когато играта свърши то може с готовност да го изяде. Някои психолози оспорват, че „като“ света на престорената игра е важен предшественик на разбирането на хипотетични твърдения като „ако кучетата имаха крила, те щяха да летя“ при по-големите деца. Сложни и динамични мозъчни дейности се изискват от мозък на вашето дете, за една наглед проста игра на измисляне.

Въпреки че престорените игри започват по време на втората година от живота, те могат да продължат до петата и дори по-нататък. Тяхната важност се състои в мозъчните дейности, които са необходими за създаването на играта: детето трябва мислено да си представи различни герои и предмети в играта и да помни какви роли им е поставило. Това е важно упражнение за паметта. Детето може, напр. да вземе две еднакви кукли и да реши, че едната ще бъде майката, а другата бебето или че едно парче огърлица е парче шоколад, или че дървено блокче е автобус. Веднъж установени, детето има нужда да поддържа тези роли в цяла случка. Това не е лека задача, защото обективно погледнато, тези предмети не приличат по нищо на предметите, които те трябва да представляват символично.

От 2 до 2,5 години децата ще придружават техните игри с разказ, независимо дали измислен от въображението им или като реплика на събитие, което те или не могат да разберат или се е оказало емоционално за тях. За да направят това те трябва да наблюдават за реда на събитията в разказа им. Така, че докато наблюдавате тези наглед безполезни действия, слушайте внимателно магическия разказ, които вашето дете си мърмори тихичко и помнете, че това изисква много от неговата памет, от способността му да измисля и от езиковите му способност. По време на измислената игра хората могат да летят, птиците могат да говорят, моливът може да бъде сготвен и изяден и несъществуваща вода може да бъде налята от каната и бавно да бъде изпита през линийката, която играе временно ролята на сламка. Представете си колко мозъкът на вашето дете трябва да си играе с тези нови временни представи, без да наруши тези, които касаят истинския свят.

Възможностите на престорените игри са безгранични. Никога не смятайте, че Играта на вашето дете са глупави. То е като изобретателен драматург, който измисля сценария на историята, играе различните роли и по този начин развива въображението и интелигентността си по много различни начини.

Играта в емоционалното развитие

Ролята на играта в емоционалното развитие не трябва да се надценява. Децата, често ще се изправят пред труден проблем, като напр. раждането на друго дете и ще работят над него в безопасност в игровата ситуация на техния собствен малък свят. Всъщност терапевтите често използват играта, за да помагат на деца преживяли травма. Като родител можете да разберете повече за детските страхове и безпокойства като дискретно наблюдавате техните игри, отколкото ако задавате директни въпроси. Така че вместо да питате „разстроен ли си?, което изисква детето да изрази с думи как се чувства-понякога много над възможностите му на този етап от развитието – вие можете да откриете неговите по-дълбоки чувства като внимателно наблюдавате играта му. Гневът и ревността могат да бъдат намалени, ако му дадете да си играе с кукли. Затова е добра идея да купите кукла-бебе за вашето бебе, ако очаквате второ дете. Не се карайте на детето, ако го видите да вика или да удря куклата. Това в действителност е здравословен знак, че то се опитва да разбере и овладее новите си чувства, насочвайки своите страхове към своя измислен свят, далеч от истинското бебе и истинския свят. Децата също така използват Играта да отработят социалните правила. Те играят с куклите си социално-драматични роли, като тези на учителя, машиниста, мама, татко, бебето и полицая в многобразни и сложни варианти, за да установят разликите на тези роли и мястото им в постоянно развиващия се социален свят.

Така че, когато следващия път наблюдавате детето си ангажирано с това, което вие считате за „наглед безсмислена игра“ опитайте се да погледнете с различно съзнание на това и се замислете за всики интелигентни връзки, които създава бързо развиващия му се мозък!

Обратно горе