Как да наложим дисциплина. Научете повече за възпитанието на вашето дете.

Коментирано от 14 потребители   Виж коментарите

Резюме на статията

Искате детето ви да се държи добре, без да потискате креативността и достойнството му. Eдва ли има по-голямо предизвикателство за родителите пред това да възпитат малкото си дете. Всички ние искаме детето ни да се държи добре, но е трудно това да се случи, без да потискаме творческата му мисъл и да създаваме чувство за малоценност у него. Установих, че дисциплината е област в родителството, в която се появяват много „духове от детската ясла” и създават проблеми. Този израз, въведен от добре познатия експерт по детско възпитание Селма Фрайберг, се отнася до спомените от детството, изминалия опит и поставените основи на мислене и поведение, които се дължат на родителите. Тези духове могат да превърнат родителството в нещо още по-сложно, защото понякога казваме едно, но мислим и чувстваме нещо друго.

Преподаване и научаване

Обичаме границите

Одобрението дава резултат

Когато дисциплинирането не работи

Често задавани въпроси, на които експертите по възпитание на Pampers отговарят

Преподаване и научаване

„Дисциплината” идва когато „преподавам”, а не ”задължавам”. Нашата цел трябва да бъде да учим децата на правилното поведение, как да се контролират и как да показват уважение към останалите. Открих, че ако родителите ясно планират на какво точно искат да научат децата си, какво искат да им вменят на базата на съответния етап на развитие, специфичните стратегии са по-лесно приложими. За децата е по-лесно да научат това, което се очаква от тях, ако посланието е по-опростено и има близка връзка между действието и последствията.

Обичаме границите

Противоположно на обичайното мнение, децата искат да бъдат дисциплинирани, но само ако това се прави последователно и с любов. Те трябва да са наясно с правилата и какво ще се случи, ако ги нарушат. Могат да са спокойни в играта и в изучаването, защото знаят къде е границата. Най-неспокойните малки деца, които съм виждала в кабинета ми, са тези които са възпитавани много рядко или непоследователно. Тези деца тичат наоколо, дразнят другите, груби са, ритат, използват лоши думи, а в други случаи изпробват всеки в търсене на границите и набеждават друг за вината си. Много енергия е плашеща при малките деца. След любовта дисциплината е най-ценният подарък, който можете да дадете на детето си.

Одобрението дава резултат

Повечето деца искат да направят това, което ги карат родителите. Любовта и вниманието на родителите са най-силната мотивация на света и децата се стараят много, за да я получат. Проблемите възникват, когато родителят обръща прекалено малко внимание на детето си, или когато забелязва само неправилното поведение и не оценява доброто, което детето им прави, за да ги умилостиви. Често пъти темата за възпитанието изчезва, когато родителят насочва вниманието си върху положителното и стратегически пренебрегва пакостите. Награди като почерпки, лепенки или специални дейности могат да оформят поведението, но нищо не е толкова силно, колкото одобрението от родителя и детското чувство, че е способно да направи онова, което родителят иска от него. Това духовно възнаграждение е най-важното: то подтиква детето да се чувство гордо от себе си и да се отправи към следващото изпитание, което животът му предлага.

Когато дисциплинирането не работи

Понякога родителите искат прекалено много от децата си, с оглед на развитието им и обстоятелствата. Тук са представени няколко примера, за които често чувам, заедно с начините да постигнем по-добри резултати.

 Родителските обяснения са прекалено общи. „Дръж се прилично” и „Бъди добър” не говори много на едно дете под десет години. Разяснете на детето какво точно искате от него. Кажете му „Спри да викаш” или „Върни обратно камиончето на Джон”.

 Задачата е прекалено сериозна за детето. Много малко деца могат да разберат, когато им кажете „Изчисти стаята си”. По-добре е да кажете ”Вдигни блокчетата” или „Занеси дрехите си в коша за пране”. Добре изпълнените малки задачи подготвят детето за следващата.

  Детето губи връзката между поведението си и наградата или последствията. Ако те дойдат дълго след извършената пакост, детето няма да ги възприеме правилно. Например, възнаграждаването на 3-годишното дете в края на седмицата за добро поведение няма смисъл, тъй като паметта му и представата за време не са достатъчно развити, за да разбере смисъла на вашия жест. Колкото са по-малки децата, толкова по-малко помнят. Наградете го веднага, като го похвалите: ”Много е хубаво, че върна блокчетата на Били”.

  От детето се очаква прекалено много. Малките дечица знаят, че „не” означава да спрат да правят нещо, но не винаги изпълняват командите, когато пипат нещо с ръка. Например, копчетата на видеото ще са много изкусителни за вашето бебе, докато не го насочите да прави нещо друго далеч от уреда.

  Твърде много „не”-та. Ако детският свят е море от забрани, тогава то ще спре да ги спазва. Родителите трябва да степенуват по-важните неща и да се занимават с едно от тях. Предлагам да започнат с поведението, което застрашава живота и може да навреди сериозно на тялото или да доведе до нещастие. Битките за храна винаги са неразрешими, както и тези за дрехите: изискват голямо усилие през повечето време .

  Детето е изморено. Не се опитвайте да го дисциплинирате, когато е уморено, гладно, много тъжно или стресирано. Бихте имали по-голям успех, ако изкарате детето от това състояние и му дадете всичко, което му е нужно (дрямка, похапване, прегръдка) и после опитайте отново.

  Родителят е изморен. Когато сте по-тъжни от детето ви, вие сте неспособни да го научите на нищо стойностно. Дайте си почивка. Въпреки че детето трябва да бъде научено, че родителите отговарят емоционално на поведението – мимиките на лицето, гласът и поведението ви са начините, по които то съди как другите възприемат неговите действия. Бъдете внимателни, когато загубите контрол. Както вие, така и детето ви ще се уплашите от избухливост. И със сигурност ще съжалявате за това, което сте казали или направили.

Често задавани въпроси, на които отговарят експертите на Pampers.

Q: Имаме близнаци на 18 месеца. Нито един от двамата не ни позволява да му измием зъбите. Зъбите на по-големия са започнали да загниват. Даваме им флуорид всеки ден. Какво трябва да направим?

A: Борбите за контрол са нещо нормално през втората година и това звучи като битка за надмощие. Важно е да подкрепим нарастващото чувство за самостоятелност, но трябва да сме твърди за нещата, които засягат здравето. Ако и двамата сте верни на принципите си относно миенето на зъби и не влизате в спорове или уговорки, момчетата ще се успокоят по отношение на това важно действие. Направете ги част от процеса като ги оставите да изстискат пастата или да изберат цвета на четката за зъби, но никога не допускайте, че могат да избират дали да си мият зъбите. Колкото по-малко го обсъждате, толкова по-добре. Бъдете непреклонни относно следното: по-големите разправии все още не са дошли. Децата се чувстват по-защитени, ако знаят, че има поставени граници, с които могат да се борят. Обратно, чувстват се ядосани, ако правилата се променят, или ако правилото подлежи на дискусия, или ако са прекалено енергични в този момент. - Сюзън Диксън, МД

Q: Тригодишното ми дете не обича да стои седнало в колата. Непрекъснато се опитва да се изправи. Всяка сутрин имаме големи разправии, когато трябва да отива на ясла, а аз – на работа. Направо ме побърква. Помогнете!

A: Безопасността в колата е тема, която не търпи компромиси. То трябва да седи на мястото си, затова стегнете колана, колкото можете, без да го нараните. Някои деца, които са по-чувствителни на допир, предпочитат каишката им да е кече или да е велурена. Уверете се, че е в изправена позиция, така че да може да гледа навън. Проверете дали слънцето не му свети в очите, сложете сенник на прозореца, ако светлината е силна. Поощрете го с нещо като играчка, която да стои само в колата или касетофон, а може и електронна игра. Дръжте ги в жабката за ръкавици и му ги дайте, само ако е седнало и е запазило тишина. Спрете колата, когато стане от мястото си, дори ако повтори това много пъти. Разговорите трябва да са сведени до минимум, само намествания на седалката. Детето ще усети, ако сте твърди и последователни. Планирайте отделно време сутринта и бъдете сигурни, че сте си отпочинали добре преди да започнете с новия, по-твърд подход. Споменете го предишния без много да го коментирате. Другата част е проблемът , който имате и двамата да кажете „чао” сутрин. Тази редовна борба може да се дължи на тъгата, че се разделяте. Детето може би знае, че с тези разправии в колата удължава времето си с вас, въпреки негативните емоции. Отделете си повече време всеки ден и създайте ритуал, на който и двамата може да разчитате, такъв, който е по-безопасен от караниците в колата. Направете срещата си в края на деня специална. Оставете вечерята и къщната работа за после, първо се сближете с детето си.. - Сюзън Диксън, МД

Q: Как да накарам 19-месечното си бебе да не хвърля храна? Когато го прави често и нарочно, обикновено взимам вечерята му и му казвам, че няма да получи друга храна, докато я хвърля.

A: Звучи сякаш и двамата разбирате погрешно неговото поведение и без да искате го засилвате. Всички деца на тази възраст играят с храната си, това е един от начините да открият как се движи светът. Детето не го прави напук. Изглежда сякаш обръщате специално внимание на сина си, когато хвърля храна. Запомнете, че дори викането може да засили този тип поведение, защото по този начин детето ще знае как да привлече вниманието ви. Това води до два отговора на вашия проблем: първо, обръщайте специално внимание на сина си, докато яде, без да хвърля храната. Кажете му какво добро момче е и колко голям е станал. Ако хвърли храна, отбележете: „Ние не хвърляме храна”. След това го игнорирайте за 15 минути. Той ще разбере, че привлича повече внимание, когато яде без да хвърля храна. -Лорънс Кътнер, ФД, клиничен психолог

Q: Дъщеря ми скоро ще навърши 10 месеца. Кой е правилният начин да дисциплинираш малко дете? Как да я накарам на спре да пипа разни неща? Опасявам се, че ако не я научим сега, когато стане на две години ще е твърде късно. Възможно ли е да стане така ?

A: За вашата дъщеря е много важно да пипа всякакви неща. По този начин тя се учи. Само я пазете да не се нарани или да не счупи нещо ценно. Ето защо най-добрият подход за възпитание на тази възраст е контролът на обкръжаващата среда. Няма да ви помогне, ако й говорите . Ако не искате да пипа скъпия ви кристал, преместете го на горните рафтове. Ако не искате да падне по стълбите, сложете вратичка/парапет. Подходът ви към възпитанието ще се промени, когато дъщеря ви узрее и започне да разбира последствията от действията ви. Имайте предвид, че дисциплината идва с учене, не с насилие. Награждаването на дъщеря ви за добро поведение е форма на възпитание. - Лорънс Кутнър, ФД, клиничен психолог

Q: 19-месечната ми дъщеря започна да ме пляска по лицето и ми казва „не”, когато не й давам това, което иска. Нормално ли е за бебе на нейната възраст?

A: Въпреки че много бебета ритат, когато се почувстват заплашени, което не означава, че трябва да пренебрегвате поведението им, кажете: „Не ритай!”. Не я удряйте. Това само ще влоши нещата. Запомнете, че тя рита, не защото е ядосана или защото сте постъпили лошо като родител, а защото се чувства объркана. Запазете спокойствие. Това ще позволи на дъщеря ви да се контролира. При някои деца, които са загубили контрол, може да увиете ръце около тях за няколко минути, така че да не могат да ритат. Понякога може да помогне да отвлечете вниманието й, когато забележите, че започва да буйства. Когато дъщеря ви стане по-голяма, тя ще се чувства по-уравновесена, когато се бори със силните емоции. - Лорънс Кутнър, ФД, клиничен психолог

Q: Синът ми е на 21 месеца и има проблем с обличането. Иска да облича само пижамата. Какво да правя?

A: Преди всичко, запомнете, че отказът да направи всичко, което го карате, е най-често срещаната реакция. Отрицанието е голямата му задача на този етап – това е част от борбата му за самостоятелност. Въпреки това рутината, като възпитанието, е важна за децата на тази възраст. Без нея те ще станат страхливи или „разглезени”, както често наричаме децата, които нямат граници. Важно е да уточним, че вие сте възрастният и трябва да направлявате най-важните моменти от деня на детето. Той има възможността да приеме тези правила спокойно или да протестира. Знаем какво ще направи, ако се опитате да го облечете. Вие трябва да свършите тази работа, въпреки отказите му. Завоювайте си победата. Най-добре е да пренебрегнете другите маловажни теми. Може да е по-лесно да го обличате, докато е прав. Изберете една обикновена дреха и го оставете да си помогне. Дръжте чорапите му, за да се опита да ги обуе. Не му оставяйте прекалено много избор – дайте му две неща или дори един чифт панталони и две тениски и кажете: „Искаш ли червената или бялата тениска със сините панталони?” Ако това не помогне, дайте му нещо за развлечение, докато е готово. Успокойте го и го облечете модерно, най-голямото разочарование е най-лошата награда за протестите му. Когато приключите, погалете го и му кажете нещо от типа: ”Съжалявам, че се облече толкова лошо, но и двамата знаем, че трябваше да го направим.” Протестът е нещо нормално и здравословно на тази възраст, детето не заслужава да го наказвате, а и това не ви гарантира съответен отговор от негова страна. Гневното избухване само може да научи детето, че този тип поведение не работи. - Т. Бери Бреизълтон, МД

Ключови думи за категорията:

Поведение

Ключови думи за статията:

Дисциплина