Често срещани проблеми при заспиването и техните решения

Често срещани проблеми при заспиването и техните решения

Suzanne Dixon

Всеки родител изпитва известни затруднения да сложи детето си в леглото и да го накара да остане там. Битките за заспиване са най-често срещаните притеснения, за които четем онлайн, и тези, за които най-често ме питат в клиниката.

Нека погледнем на съня от гледната точка на детето и тогава да проучим някои проблеми с него и възможните решения за родителите.

Рутината е всичко


Децата се държат най-добре по отношение на проблем, при който има ясен модел, на който могат да се опрат. Регулярното време за лягане и установената рутина за слагане на децата да спят им помага да разберат, какво да очакват.

Ако времето, мястото или рутината се променят непрекъснато, е възможно да възникнат тревожност, объркване и опити за преговори. Макар някои деца да разчитат на редовността повече, отколкото други, всички деца се радват на установена рутина за лягане.

Добрата рутина за лягане за всяко малко дете продължава около 30 минути. Може да включва баня, гушкане, приказка или пеене. Ако рутината продължава по-дълго от това или стане твърде претрупана, децата се разсънват и не могат да заспят. Рутина под 30 минути кара повечето малки деца да се чувстват пришпорвани да си легнат.

Ако времето за лягане през уикендите и през седмицата варира с повече от час, очаквай проблеми в понеделник. Опитай се да се придържаш към един и същ график за цялата седмица. Този план е за семейства, които обичат да си поспиват през уикендите, но опитът ми подсказва, че ако поне единият родител става с децата в събота и неделя сутрин, това ще направи деня по-лесен като цяло.

По възможност децата трябва да спят винаги на едно и също място. Смяната на мястото – спането в различни легла, на пода или на дивана – затруднява децата да си изградят хубав модел за лягане.

Спането е раздяла


От гледна точка на детето, спането е раздяла с родители, братя и сестри, играчки, вълнуващите събития през деня и от всичко, случващо се в домакинството.

Защо трябва да изостави всичко това? Особено когато това означава да отиде в тъмна стая, където под леглото може да има чудовища, да прелитат призраци пред прозореца или под чаршафите да пълзят змии? Нито едно дете не отива в леглото без борба и психическа настройка, и нито едно дете не заспива само в леглото си без дълго увещаване, заучаване и строги правила, които не се променят.

Лягането е раздяла и за родителите. Макар повечето родители да казват, че са готови да се разделят с детето в края на дългия ден, много от тях се борят с това. Те изпращат на децата си смесени послания, налагат им рутината само частично и не могат да се справят с дисциплината, нужна, за да се мотивират децата им да спят сами.





Като родители, първо ние самите трябва да разпознаем и да се справим със собствените си страхове, свързани с раздялата. Чак тогава вече можем да пристъпим към справяне с което и да е от притесненията на нашите деца.


Удряне на главата и клатене на тялото


Много деца използват ритмични, повтарящи се действия, за да се насилят да заспят или да се върнат към съня през нощта. Това е най-често срещано през първата година от живота на едно дете и обикновено изчезва преди 2-та година.

Те удрят здраво за около половин час, но е малко вероятно да се самонаранят. Не можеш да спреш подобно поведение, но има няколко съвета, които ще направят ситуацията по-тиха и спокойна:

• Премести леглото далеч от стената.
• Постави гумени протектори под краката на леглото, за да ограничиш движението и да намалиш шума. Постави леглото върху дебел килим.
• Подплати страничните прегради на леглото. Внимавай подплатата да не се изхлузва надолу, така че да затисне детето, или пък да послужи като стъпало за изпълзяване от леглото. Дръж връзките на подплатата на не по-малко от шест инча разстояние една от друга.
• Не проверявай детето, ако знаеш, че е развило този навик. Твоето присъствие може да засили това поведение, заради вниманието, което получава детето, вместо да му помогне да се научи да се успокоява само.





Безкрайно пиене на вода


Децата, които подскачат като топка, след като вече са в леглото, трябва да бъдат сложени обратно най-много с едно изречение за обяснение. Никакви дискусии или преговори, никакво гледане на телевизия. Тихо го сложи обратно в леглото, завий го и го остави.

Можеш да повтаряш този процес хиляди пъти преди детето да стане мирно. Особено ако преди не си налагала правила за лягане. Имай готовност да се бориш за създаването на този нов навик и определи от самото начало, че едно пиене на вода и едно пишкане в гърнето са напълно достатъчни.

Лягането в леглото на родителите


Ако наистина не искаш да споделяш леглото си с детето, тихо го сложи обратно в неговото легло толкова пъти, колкото е нужно, без да говориш и без да го обсъждаш.

Също обърни внимание: Ако му позволяваш да се катери в леглото ти на сутринта и да заспива отново, то няма да направи разликата с това, да прави същото нещо през нощта.



Ако детето е стресирано от раздялата или е спало със своите родители дълго време, можеш да поставиш спален чувал на пода на стаята ти и да го награждаваш всеки път, когато отива по-близко до собствената си стая. Този поетапен подход помага при раздялата, която е трудна за всички.

Кошмари


Кошмарите са признак, че активният ум се опитва да сложи преживените събития в ред. Макар че децата може да имат кошмари по всяко време на нощта, с увеличаването на възрастта, то ще сънува до сутринта, както правят възрастните.

Всички ние използваме сънищата и кошмарите, за да се справим със стреса и напрежението или приспособяването към нова среда. Децата имат способността да сънуват още от момента, в който се научат да говорят. Малките деца обикновено не помнят сънищата си. Дори онези, които са ги събудили. И тъй като съдържанието на съня не е толкова важно, не ги карай да си го припомнят. Ако едно дете сънува един и същи сън в продължение на седмици обаче, посъветвай се с медицински специалист, който да помогне за откриване на източника на стрес.

Нощни ужаси


При децата от 2 до 6 години има частични, резки събуждания след полунощ. Те са зачервени, потни и губят чувството за комфорт. Нощните ужаси са плашещи за родителите, защото децата им изглеждат ужасени и се мятат в леглото. Но тук няма място за притеснение, тъй като детето няма да си спомня нищо от това на сутринта. Също така, то няма да реагира по никакъв начин на твоите мерки да го успокоиш. По-скоро го предпазвай от наранявания, докато се мята в леглото и стаята.


Нощните ужаси обикновено са наследствени, така че ти или съпругът ти може би също сте ги имали, когато сте били малки. Не се тревожи, детето ти ще ги надрасне.

Как да се справим с нощните ужаси


• Направи средата по-безопасна, като махнеш всички опасни или чупливи предмети около леглото на детето. Покрий пода с нещо меко – килим или одеяло, при липса на килим.
• Запази атмосферата спокойна, като намалиш светлината и изключиш радиото или телевизията в стаята.
• Не се опитвай да успокояваш или утешаваш детето с думи или прегръдки. То няма да откликне, а ограничаването на движенията му дори би влошило нещата при някои деца.
• Почакай детето да заспи, преди да излезеш от стаята.
• Избягвай преумората. Детето ти може да се нуждае от по-ранно лягане или дори от кратка следобедна дрямка.

Ходене и говорене насън


Както ходенето, така и говоренето насън са частични събуждания и се предават в семейството. Тези състояния засилват честотата и степента си по време на стрес и свръхумора и по-често се срещат при момчетата.

Особено при малките деца може да се появят дори и когато няма наличие на стресова ситуация. Повечето деца надрастват тези състояния през юношеството. Не приемай говоренето насън толкова на сериозно, тъй като съдържанието няма голямо значение. И не дразни ходещия или говорещия насън, тъй като стеснителните деца могат да се тревожат, че по този начин разкриват тайни или да се притесняват да пренощуват в къщата на приятел.

Увери детето си, че всичко е наред с него, и че острият му ум и живо въображение просто го карат да ходи през нощта. То няма да помни нищо на сутринта.


Как да се справиш с ходенето насън


• Разчисти пода от всички предмети, включителночергите и махни чупливите предмети от спалнята
• Инсталирай звънец на вратата на спалнята, така че да знаеш кога детето ти напуска стаята си
• Сложи врати пред стълбищата
• Премести детето от двуетажното легло, ако то спи там (обмисли идеята за нормално легло, ако няма такова)
• Заключи или блокирай кухнята или други зони, в които има опасни предмети
• Увери се, че всички стъкла на прозорците, шкафовете и вратата в банята са нечупливи