Don-t-Won-t-Shan-t

Възпитание и развитие на детето. Недей! Няма! Не трябва! Какво е позволено и какво не.

Suzanne Dixon MD, MPH

Искаш детето ти да се държи добре, и, въпреки че невинаги е така очевидно, и то иска същото! Всъщност, когато дисциплината се въвежда с постоянство и любов, тя помага на детето да се чувства сигурно. Как да постигнеш това? Прочети докрая!

Едва ли има нещо по-тревожно за едни родители от предизвикателството да дисциплинират малкото дете. Всички ние искаме децата ни да се държат добре, но осъществяването на това желание, без да потискаме креативността на детето или да накърняваме самочувствието му, е трудно. Открих, че дисциплината е една от сферите на родителството, където витаят много „призраци от детската стая” и създават неприятности. Този израз е измислен от известния специалист по детско развитие Селма Фрайберг и се отнася до спомени от детството, минали преживявания и стереотипни начини на мислене и поведение, които директно внасяме от нашето детство в новата си роля на родители. Тези призраци могат допълнително да усложнят родителството и възпитаването на децата, защото понякога казваме едно, а в действителност дълбоко чувстваме и мислим нещо съвсем различно.

Преподаване и учене

Коренът на „дисциплинирам” идва от дума, която означава „преподавам”, а не „наказвам”. Целта ни трябва да бъде да научим детето да се държи добре, да се владее и да показва уважение към другите. Установих, че е по-лесно да се изработят специфичните стратегии, ако родителите ясно планират на какво искат да научат децата си и ако вземат предвид какво детето реално е в състояние да научи на съответния етап от развитието си. От гледната точка на детето, колкото е по-просто посланието и колкото по-близка е връзката между действието и последствието, толкова по-лесно е да се научи.

Да обичаме границите

Противно на всеобщото мнение, децата всъщност обичат да бъдат дисциплинирани, но само ако се прави с постоянство и любов. Ясното знание за това какви са правилата и какви ще са последствията, ако правилата бъдат нарушени, дава сигурност на детето. То може спокойно да се отдаде на игра и изследване на света, защото знае докъде се простират границите му. Най-тревожните деца, които съм виждала в кабинета си, са тези, които са били рядко или непоследователно дисциплинирани. Тези деца бягат из стаята, дразнят, държат се грубо, удрят, използват лоши думи или по всякакъв друг начин изпробват всички наоколо, за да намерят къде е границата. Те търсят някой друг, който да поеме отговорността вместо тях. Голямата власт е плашеща за малкото дете. След любовта, дисциплината е най-ценният дар, който можеш да дадеш на едно дете.

Одобрението е от значение

Повечето деца искат да правят това, което родителите им искат от тях. Любовта и вниманието на родителя са най-силните стимули на света и децата ще се трудят много усърдно, за да ги получат. Проблемите се появяват, когато родителите не обръщат внимание на децата си или когато се съсредоточават върху нежеланото поведение, а не забелязват хубавите неща, които детето прави, за да им угоди. Често проблемите с дисциплината просто изчезват, когато родителят насочи вниманието си към положителното поведение и стратегически игнорира някои от пакостите. Награди като почерпки, стикери на табло или специално занимание, могат да помогнат за подобряване на поведението, но нищо не е толкова ефективно, колкото одобрението на родителя. Така детето чувства, че е способно да прави нещата, които другите искат от него. Тези вътрешни награди са истински важните: те подтикват детето да се гордее със себе си и да се изправя срещу следващите предизвикателства, които животът му отправя.

Когато дисциплинирането не работи

Понякога родителите искат твърде много от детето, предвид етапа от развитието му и/или обстоятелствата. Ето някои примери, които чувам редовно, както и стратегии за постигане на по-добри резултати.

Инструкциите са твърде общи. Молби като „Дръж се прилично” или „Бъди добър/ добра” нямат голям смисъл за едно дете под 10-годишна възраст. Бъди конкретна, когато искаш нещо от детето. Кажи му „Спри да викаш” или „Върни камиончето на Митко”.
Задачата е прекалено голяма за детето. Малко деца могат да разберат „Подреди си стаята”. Децата разбират по-добре „Събери кубчетата” или „Сложи дрехите си в коша за пране”. Успешно изпълнените малки задачи зареждат детето за следващата по-голяма задача.
Когато учиш децата за неща като отговорност и последствия, трябва да помниш, че детето често не прави връзка между собственото си поведение и наградата или последствието. Ако последствията идват дълго след престъплението, детето всъщност не научава нищо. Например, да наградите 3-годишно дете в края на седмицата, задето се е държало добре през цялото време, не означава нищо за него, защото нито паметта, нито чувството му за време са достатъчно узрели. Колкото е по-малко детето, толкова по-близка трябва да е връзката. Награждавай незабавно, например, като хвалиш детето си: „Много е хубаво, че върна кубчетата на Ицо”.
Твърде големи очаквания към детето. Малките деца знаят, че „не” означава да спрат да правят това, което правят. Но те не могат да мислят за заместител, ако оригиналното изкушение все още присъства. Например, копчетата на видеото ще продължават да са изкушаващи за детето ти, освен ако не му намериш друго занимание далеч от техниката.
Твърде много „не-та”. Ако светът на детето е море от забрани, то ще спре да им обръща внимание. Родителите трябва да избират приоритетите си и да работят за 1 и за малък брой наведнъж. Предлагам да започнеш с поведение, което е опасно за живота и което води до сериозни наранявания на тялото или унищожаване на вещи. Битките за храна никога не се печелят, а тези за дрехите почти никога не си заслужават усилията.
Детето е изтощено. Не се опитвай да дисциплинираш детето си, когато е изморено, гладно, много разстроено или стресирано. Ще постигнеш по-голям успех, ако изведеш детето от ситуацията, дадеш му това, от което се нуждае (дрямка, закуска, прегръдка) и едва тогава опиташ отново.
Родителят е изтощен. Когато си по-разстроена от детето си, едва ли ще го научиш на нещо ценно. Дай си почивка. Децата ще трябва да научат, че родителите също реагират емоционално на поведението им – изразът на лицето ти, гласът и поведението ти, са ориентирите им за това как светът реагира на тяхното поведение. Въпреки това, внимавай да не излезеш извън контрол. И ти, и детето ще се изплашите, ако се разгневите прекомерно. А ти вероятно ще съжаляваш за нещата, които си казала или направила.

Често задавани въпроси с отговори от експертите по родителски грижи на Pampers.

В: Имам момчета близнаци на 18 месеца. Никой от тях не позволява да му мием зъбите. Зъбите на по-големият вече започват да се развалят. Даваме им флуорид всеки ден. Какво да правим?

О: Борбата за контрол е често и нормално явление през втората година, а това звучи, като борба за контрол. Важно е да подкрепяш нарастващото чувство за независимост у момчетата, но и да бъдеш непоколебима по отношение на въпросите за здравето. Ако си едновременно и твърда и последователна по отношение миенето на зъби и не влизаш в никакви дискусии и преговори, момчетата ще се съгласят с тази важна задача. Позволи им да участват в процеса, като им дадеш да изстискат паста или да изберат цвета на четките си за зъби, но дори не намеквай, че имат избор по въпроса с миенето. Колкото по-малко дискусии, толкова по-добре. Бъди твърда по този въпрос: по-големите битки тепърва предстоят. Децата се чувстват по-уверени, ако знаят, че има установени граници, на които могат да разчитат. И обратното, чувстват се тревожни, ако правилата постоянно се променят или изглежда сякаш може да се преговаря, или че те имат прекалено много власт в съответната ситуация. – Сузан Диксън, д.м.

В: Моят 3-годишен син не стои в столчето за кола. Винаги намира начин да се измъкне. Всяка сутрин се стига до голям скандал, когато дойде време да го заведа на детска градина и да отида на работа. Това ме побърква. Помощ!

О: Безопасността в колата е една област, с която не бива да се прави компромис. Колкото по-малко дискусия, толкова по-добре. Той трябва да стои в столчето, така че стегни коланите колкото е възможно, без да му е неудобно. Някои деца, които са по-чувствителни на допир, се чувстват по-добре, ако коланите са обточени с филц или велур. Увери се, че столчето е в изправена позиция и той може да гледа навън. Увери се, че слънцето не му блести в очите; вземи слънчобран за прозореца, ако това е проблем. Дай му стимул, като например играчка, която е само за колата – може би диктофон или електронна игра. Дръж я в жабката и я вади, само когато той е на седалката си и пази тишина. Спирай колата всеки път, когато той се измъкне от седалката си, дори и отначало да е по сто пъти. Обясненията и нагласянето в седалката му трябва да са възможно най-кратки. Той бързо ще се научи, ако ти си твърда и последователна. Планирай си допълнително време сутринта и се увери, че си спокойна и отпочинала, когато започнеш с този нов по-твърд подход. Съобщи за новото правило от предишния ден без да даваш възможност за дискусия. Друга част от проблема може би е, че и на двама ви е трудно да се разделите сутрин. Тази ежедневна борба може би се дължи на тъгата, която и двамата изпитвате заради предстоящата раздяла за деня. Той вероятно знае, че може да удължи тръгването и да получи много внимание, макар и негативно, с тези скандали около седалката. Планирай малко повече време за сбогуване всяка сутрин и въведи кратък ритуал, на който и двамата можете да разчитатe – нещо по-безопасно от споровете в колата. Направи повторната си среща в края на деня специална. Остави вечерята и домакинската работа за по-късно и си осигурете време да се сближите отново. – Сузан Диксън, д.м.
В: Как да накарам 19-месечното си дете да не хвърля храна? Когато го прави многократно и напук, аз обикновено му взимам яденето и му казвам, че няма да яде нищо, докато хвърля храна.

О: Изглежда и двамата тълкувате грешно неговото поведение и без да искате го засилвате. Всички деца на тази възраст си играят с храната; това е един от начините, по които откриват как работи света. Не го прави напук. Изглежда сякаш обръщаш допълнително внимание на сина си, когато той хвърля храна. Запомни че дори когато му викаш, това може да затвърди поведението му, защото е начин, по който той може предвидимо да привлече вниманието ти. Това ни води до двете части от отговора на твоя въпрос: първо, обръщай много внимание на сина си, когато се храни без да хвърля храна. Казвай му колко добро момче е и колко много е пораснал. Ако започне да хвърля храната си, кажи просто и кратко: „Не хвърляме храната”. След това го игнорирай за 15 секунди. Бързо ще се научи, че получава повече внимание, когато яде без да хвърля. – Лорънс Кътнър, д.н., клиничен психолог

В: Дъщеря ми ще навърши 10 месеца скоро. Какъв е правилният начин да се дисциплинират малки деца? Как да я спра да пипа нещата ни? Страхувам се, че ако не я науча сега, ще бъде твърде късно, когато стане на 2 години. Така ли е в действителност?

О: За дъщеря ти е много важно да пипа всякакви неща. Така тя учи. Ти само не искаш тя да се нарани или да счупи нещо ценно. Затова най-добрият начин да я дисциплинираш на тази възраст е като контролираш средата. Никакво говорене на дете на тази възраст няма да свърши работа. Ако не искаш тя да пипа твоята скъпа кристална ваза, просто я сложи на някой висок рафт, който тя не може да стигне. Ако не искаш да падне по стълбите, сложи вратичка на стълбището. Подходът към дисциплината ще се променя с времето, тъй като дъщеря ти ще узрява и ще се научи да разбира последиците от действията си. Само помни, че дисциплината е свързана с преподаването, а не с наказването. Да награждаваш дъщеря си за добро поведение, също е форма на дисциплина. - Лорънс Кътнър, д.н., клиничен психолог

В: Моята 19-месечна дъщеря започна да ме удря по лицето и да ми казва „не”, когато не й дам това, което иска. Това нормално ли е за дете на нейната възраст?

О: Въпреки че много малки деца се тръшкат, когато са фрустрирани, това не означава, че трябва да игнорираш поведението й. Кажи й: „Без удряне!” Не я удряй обратно. Това само ще влоши нещата. Запомни, че тя те удря, не защото е ядосана или защото ти си направила нещо грешно като родител, а защото се чувства претоварена. Запази спокойствие. Това ще даде възможност на дъщеря ти да си върне контрола над себе си. При някои деца на тази възраст, които „побесняват”, помага, ако ги прегърнеш здраво за няколко секунди така че да не могат да ударят никого. Понякога може да помогне и ако й отвлечеш вниманието, когато видиш, че започва да се претоварва. С възрастта дъщеря ти ще започне да се владее по-добре в моментите на силна емоция. – Лорънс Кътнър, д.н., клиничен психолог

В: Имам 18-месечно момче, което започна доста често да удря другите деца. Не го прави достатъчно силно, за да нарани някого. Това е неговият начин да предизвика негативното ми внимание. Нямам представа как да се справя с това. Как да реагирам, когато сме на публично място и той отиде при някой непознат и го/я удари? Имам по-голямо дете, така че не можем просто да излезем от ситуацията, тъй като не е честно спрямо двегодишното ми дете. Моля, помогнете! Наистина нямам идея какво да правя.

О: Твоята ситуация звучи наистина фрустрираща, въпреки че не е нетипично за децата около 18-месечна възраст да изразяват чувствата си физически. Както правилно си забелязала, той също така търси внимание насочено само към него (въпреки че той не го мисли като „негативно внимание”). Децата на неговата възраст мислят по много егоцентричен начин – всичко се случва заради тях и те могат да мислят за някого или нещо само от собствената си гледна точка. Това не е егоизъм, а просто ограниченият им възглед за света. Опитай да забелязваш, когато общува без да удря. Положителната награда за приемливо поведение учи по-добре от отрицателните последствия за лошо поведение. Не го поставяй в социални ситуации, когато знаеш, че скоро ще му се доспи или когато е прекалено гладен, за да се държи спокойно. И се опитай всеки ден да прекарваш известно време насаме с него и да му даваш цялото си внимание, докато играете заедно. Покажи му как да милва нежно, когато ти или той иска да покаже положителните си чувства към някого. Бъди търпелива. Скоро той ще започне да говори и ще се научи на общува много по-ефективно. – Питър А. Горски, д.м.

В: Синът ми е на 14 месеца и ако не получи това, което иска, изпада в ужасен пристъп на гняв, тръшка се на земята или удря всеки, който му попадне наблизо. Помощ! Какво мога да направя, за да го отуча от това ужасно поведение?

О: Изблиците, които описваш, определено могат да извадят от търпение всеки родител. Обаче за едно 14-месечно дете те са горе-долу най-добрият начин, по който да ти покаже, че е решен да се наслади на нещо, или иска да престане с това, което прави, или му е топло, студено, гладен е, сит е, отегчен, изморен или иска да си ходи. С развиването на езика през следващите шест месеца, детето ти ще може да изразява нуждите и интересите си по-дипломатично. Засега, първо се увери, че не е в опасност, после го вземи от земята и по забавен начин отвлечи вниманието с някаква успокояваща песничка или алтернативно занимание. Добре е да си наясно и със собствените си граници! Ако си изтощена (и си мечтаеш и ти да си излееш гнева), намери някой, на когото да повериш детето си за малко. Чудя се дали пък момчето ти не е с артистично и възбудима натура. Ако е така, вероятно той е също така бурен и когато се смее от радост. Той може да е от този тип хора, които след време, могат да развият енергията си в лидерски умения и усърдие и да пожънат големи успехи. – Питър А. Горски, д.м.

В: Моят 23-месечен син се върна от двумесечен престой при баба и дядо, които са го разглезили с вниманието си. Сега иска да му обръщам внимание през цялото време и винаги да става на неговото. Когато му откажа, се тръшка на пода и накрая започва да си блъска тила на главата. Не мога да го оставя да го преодолее сам, защото изблиците му изглеждат сякаш никога няма да свършат. Трябва ли да го заведа на детски специалист или това е просто етап от „ужасните две“?

О: Синът ти преминава през нормална фаза на порастването. Обичайно е за деца на неговата възраст – а дори и по-големи – да изпадат в гневни изблици, защото са фрустрирани. След като развие по-добри говорни умения, тези изблици естествено ще намалеят. Когато изпадне в гневен изблик, най-важно е да го запазиш да не се нарани. Опитай да го вземеш и отнесеш на безопасно място, където спокойно да му поговориш. Каквото и да правиш, не се поддавай на изискванията му, защото той бързо ще се научи, че така може да постига каквото си пожелае. Звучи сякаш детето ти проверява собствените си и твоите граници. Сякаш сте хванати в порочен кръг. Той изисква внимание от теб. Тъй като се боиш да не го разглезиш, ти се сдържаш. Той става все по-фрустриран и изисква повече внимание. Накрая и двамата сте разстроени. Опитай вместо това да го обгръщаш с много внимание – гушкай го, играйте и говорете – така че той да се почувства сигурен и уверен. Ако го лишаваш от внимание, то той само ще иска повече. След като веднъж се почувства достатъчно сигурен, той ще спре да изисква толкова много. Дори може да се окаже, че така прекарваш по-малко време да му обръщаш внимание, отколкото когато се борите един с друг. Така, да се надяваме, всички ще се почувствате по-добре и броят на изблиците ще намалее. – Лорънс Кътнър, д.н., клиничен психолог

В: Дъщеря ми е на 22 месеца и още я кърмя. Кърмя я само по два или три пъти на ден, когато сме си вкъщи, обикновено преди следобедния или нощния сън. Проблемът е, че тя иска (понякога доста шумно) да я кърмя и когато сме навън. Имате ли някакви предложения? Прекалено ли е голяма по повод детското развитие, за да продължавам да я кърмя?

О: Сигурна съм, че би могла получиш много различни отговори на твоя въпрос. В някои култури децата се кърмят до много по-късна възраст. отколкото във Великобритания. Предполагам, че след като задаваш този въпрос, молбите на дъщеря ти те карат да се чувстваш неудобно, особено на публични места. На нейната възраст би било разумно да й кажеш, че вече ще се кърмите само у дома. Ако има нужда от нещо за пиене, дай й чаша или си носете чаша с вас. Малките деца често искат нещо – това е един от начините им да изразят независимостта си. Но родителите трябва да поставят границите постоянно, най-често заради собствената безопасност на детето. Няма проблем да кажеш „не” и да опиташ да пренасочиш вниманието им, за да отвлечеш мислите им от това, което искат. Ако си последователна, те обикновено се съгласяват. Ако все още ти харесва да я кърмиш у дома преди сън, продължавай да го правиш. Ако си готова да я отбиеш, предложи й нещо за пиене от чаша, прочети й приказка, гушни я и я сложи в леглото. Ако тя поиска да я накърмиш, кажи й, че сега ще пие от чаша. Ако е възможно, остави баща й да я приспива, за да промените стереотипа. Това може да отнеме време, тъй като тя е заспивала така вече 2 години. Но не след дълго ще се приспособи към новия начин. Успех! – Линда Джонидис