Disciplining-your-child

Дисциплина при възпитанието и отглеждането на децата

Suzanne Dixon MD, MPH

Наказанията могат да бъдат ефективно средство за дисциплина, когато твоето дете достигне възраст от 18 до 24 месеца. Не си сигурна какво да правиш? Прочети стъпка-по-стъпка инструкциите и типичните капани, които да избягваш.

Когато става дума за отглеждане на деца и тяхната дисциплина, в днешно време повечето семейства прибягват до това, което ние наричаме „наказания“. Въпреки това, що се отнася до възпитанието, много родители изглеждат несигурни как точно да използват тази техника и да наложат дисциплина, а някои признават, че „това просто не работи“. Ето няколко стратегии и предложения, свързани с възпитанието на деца и превръщането на наказанията в ефективен инструмент.

Какво са наказанията

„Наказанията“ работят при деца между 18 и 24 месеца, до около 5-годишна възраст. Въпреки че всяко дете е различно, по-малките деца „не ги разбират“ наистина, а при по-големите обикновено трябва да се прилагат по-сложни техники, за да се научат как да се държат добре.

„Наказанието” е момент, в който детето е изведено от проблемна ситуация или изкушение. Това е възможност за него да се успокои, да обмисли ситуацията, да си спомни какво се очаква от него и да се поправи. Ако това „наказание“ коства повече внимание, енергия, вълнение или взаимодействие с родителя или детегледачката, то тя е обречена на провал. По време на „наказанието“ детето не може да взаимодейства с родителя или детегледачката. Наказанието е предназначено да бъде малка форма на изолация, която казва всъщност „Когато правиш това, не можеш да бъдеш част от цялото.“

За да могат „наказанията“ да действат, трябва да установиш ред. Това изисква първоначална инвестиция от време, което повечето родители намират за ценно. Ако сте използвали „наказанията“ неуспешно досега, първоначалната инвестиция на време ще е по-голяма, отколкото ако изобщо не сте ги използвали досега. Възстановяването на очакванията на децата е по-трудно, отколкото да ги заложиш правилно от първия път.

Подготовка
Постави стол на скучно, неутрално място, като ъгъла на дневната стая или рядко използвана част от коридора. Аз предпочитам да не използвам детската стая, защото тя създава негативни асоциации с място, което трябва да е безопасно пристанище. Спалнята също има прекалено много разсейващи вниманието неща.

Увери се, че мястото e далеч от „сцената на престъплението“ и далеч от гледачката. Да си в средата на нещата създава много възможности за усложняване на проблема с дразнене и провокативно поведение.

Увери се, че мястото за „наказание“ е безопасно място, където детето може да бъде оставено само без надзор. Неподходящи места биха били горният край на стълбите, близки до чупливи вещи или до врата, която може да се отвори.

Действието
Дай кратко предупреждение: „Достатъчно“, което дава сигнал, че предстои “наказание“. Ако това няма ефект, съобщи „Добре, време е за „наказание“. Нищо повече. Вземи детето и го постави на мястото.

Постави таймер (или самостоятелен кухненски часовник с таймер, или таймера на фурната, който детето да може да чуе). Времетраенето трябва да е около една минута за всяка година от възрастта на детето.
Ако детето стане, просто го постави обратно на стола и нулирай таймера. Не казвай нищо. Трябва да повториш това стотици пъти преди детето да седи през цялото време. Не се предавай. Ако го направиш, следващият път ще е по-трудно.




Когато времето изтече, кажи „Всичко свърши“, прегърни го и толкова. Не обсъждай проблема.

Дай на детето нещо ново за правене – позитивна алтернатива на забранената дейност. Дори не споменавай какво се е случило по-рано.

Типични капани
Родителите говорят твърде много. Това само обърква детето, добавя към напрежението и разстройва всички. Просто установяване на нарушението, когато престъплението е извършено, като „Удари сестра си отново“, последвано от „Време е за „наказание“, е достатъчно. В крайна сметка, мълчанието е злато.

„Наказанието“ води до прекалено много внимание.
Ако то води до повече внимание, отколкото детето получава, когато се държи добре, то ще продължи да привлича вниманието ти с провокативно поведение. „Наказанието“ трябва да бъде случай, в който отнемаш внимание. Не трябва да бъдеш въвличана в повече взаимодействия.

Родителите също се разстройват. Ако се чувстваш извън контрол, не можеш да бъдеш пример за своето дете. Поеми си дъх и се успокой за няколко секунди или минути. Може дори да искаш да си дадеш „наказание“, далеч от ситуацията, след като се увериш, че всички са в безопасност. Когато се успокоиш, върни се при детето, сподели му причината за „наказанието“ и си разменете местата. Увери се, че запазваш този сценарий за най-лошите „престъпления“, а не го превръщаш в навик.

Специални обстоятелства
Ако детето е много неспокойно или разстроено, то няма да може да се поучи от „наказанието“. Вместо това, не говори (да си обърната с гръб е по-добре при тези обстоятелства), изчакай, докато плачът се превърне в яд, вместо безпокойство, и тогава го „накажи“.

Ако детето е болно, стресирано или преуморено, почти нищо няма да научи и „наказанието“ може да го изтощи дори повече. В този случай, просто го извади от проблема и му дай това, от което има нужда – прегръдка, лека закуска, прибиране в колата, за да се измъкне от препълнения магазин или дрямка.

За деца, които са преживели по-сериозна раздяла, „наказанията“ водят до прекалено много емоции, които отхвърлят възможността за поука. Това се вижда често при деца, които са дадени за отглеждане. За такива малчугани е по-добре и ти да сложиш стол зад неговия. Така ще седите гръб до гръб. Правилото за „без говорене“ е още в сила, таймерът все още отбелязва продължителността на наказанието и вниманието е все още отнето, но така детето не се чувства изоставено.

Деца, които имат забавено развитие или са много напреднали в когнитивните си умения, изискват внимание в зависимост от етапа на тяхното развитие, а не на база тяхната възраст. Например едно 30-месечно дете, функциониращо като 10-месечно, наистина не може да разбере смисъла на „наказанията“.

Прекарвате цял ден в „наказания“? Смяташ ли, че това е нормално?

Определила ли си приоритет, върху който искаш да работите заедно с детето? Избирай си битките внимателно и помни, че Рим не е бил построен за един ден.

Има ли тежка ситуация, която да е по-стресираща за детето? Например твърде ангажираща ясла или отправени твърде високи очаквания към него? Ако да, помисли за промяна – нова ясла или различна група за игра, така че детето да се чувства успешно и да не се натоварва с допълнително напрежение всеки ден.

Отдаваш ли достатъчно внимание на детето, когато се държи добре или трябва да се държи лошо, за да привлече вниманието ти, за да си поиграеш с него? Възможен подход е да го задържиш, когато се държи добре. Това е трудно, обаче, защото с ескалирането на лошото поведение твоята естествена нагласа е да се отдръпнеш или дори да се опиташ да го избегнеш. Това е нормално при възпитанието. Все пак по-доброто решение може да бъде просто да седнеш на земята и да си поиграете заедно по 20-30 минути всеки ден.

Дали детето е отегчено и се опитва да разнообрази нещата? Това е нещо, което се наблюдава при умни деца, които вече са готови за яслa, или просто се нуждаят от повече предизвикателства в своя живот.