Why-playing-is-a-serious-business

Защо играта е толкова важна. Всичко за развитието на детето, образователните играчки, бебешкия мозък

Annette Karmiloff-Smith PhD, FBA, FMedSci, MAE

Следващия път, когато си мислиш, че твоeто дете „просто си играе“, помисли отново. Играта има основна роля за развитието на му. Открий защо играта е жизненоважна, може би дори повече от четенето, писането и смятането.

Много родители смятат играта само като средство техните деца да се забавляват и да си прекарват времето. Колко често се чуваме да казваме: „О, той само си играе“. Но няма нищо „само“ в това. Дори бих казала, че играта е жизненоважна, дори по-важна за развитието на твоето дете от ученето да чете, пише или смята!


Ролята на играта
Всъщност, играта заема главна роля в развитието на социалните, емоционални, лингвистични и интелектуални способности, подсилвайки разширяващото се познание на твоето дете за света със сложни неща, като размер, форма, гравитация, тегло, здравина и гъвкавост. Ще видим, че това учене започва в началните месеци след раждането. Играта също включва развитието на фината моторика, както и общите двигателни умения: развива мускулите на детето за катерене, тичане и боравене с по-тежки предмети. Отвъд опознаването на характеристиките на предметите, играта окуражава изобретателност, въображение, творчество и всички видове решаване на проблеми. Може често да е изненадващо да наблюдаваш сложността на играта на малко дете. Освен това играта е важна за здравословното ментално и физическо развитие и помага на малките деца постепенно да разбират своя свят. Може би се питаш: „Как бутането на две блокчета по пода, представяйки си че те са коли и викайки „бруум, бруум, бруум“ може да допринесе за създаването на важни дълготрайни връзки в мозъка на бебето? Вероятно никога не си мислила, че играта може да има такава важна функция. Затова нека да анализираме играта и видим какво стои в основата на тези привидно спокойни дейности, в които се потапят децата през първите години от живота им.




Кога започва играта?
Понякога е трудно да се направи ясно разграничение между играта и изследването. Пример за това е когато бебето непрекъснато хвърля на земята оиграчките от високото столче! Дали си играе, опитва се да ядоса мама или експериментира с гравитацията? Вероятно е смесица от всичките три, но играта има толкова основна роля в развитието, че не трябва да се подценяват игровите аспекти на всяко занимание. Всъщност, в зависимост от дефиницията за „игра“, тя може да започне на възраст от около 3 месеца, когато бебето прекарва часове, замахвайки към предметите, които висят от играчката над креватчето му, или опитвайки се да хване пръстите на краката си. Тези на пръв поглед спокойни действия постепенно водят до координация на ръка/око и създаването на нови връзки в мозъка на бебето между „зрителната кора“ и „моторната кора“. Връзките, както между областите на мозъка, така и вътре в самите тях, са жизненоважни за развитието. Бебетата се превръщат в малки физици чрез играта, откривайки как предмети и играчки се различават по тегло, размер и форма, а също и звуците, които издават, когато се ударят в твърда повърхност. Отдели време да разбереш колко сериозно се концентрира твоето бебе, опитвайки се да адаптира своя похват към всеки нов предмет. Забележи удоволствието на лицето му, когато най-накрая успее да разбере нещо, дори и само за миг. Удоволствието при такъв успех отделя в мозъка химични съединения, наречени ендорфини, които водят до усещане за спокойствие и постижение.


Игра на ужким
Психолозите често разграничават два вида игри: предметна игра и игра на ужким. Предметната игра включва използването на предмети за целите, за които са били създадени първоначално, като например хващането на предмети от въртележката на кошарката, търкалянето на топки, строенето на кули и мостове. Играта на ужким, от друга страна, е много по-интересна. Тук детето не само създава история, свързана с моста или кулата, но от 18-ия месец нататък започва да използва предметите за цели, за които те обикновено не се използват. Например може да вземе банан и да се преструва, че това е телефон, имитирайки дълъг разговор! Всекидневните предмети могат да се превърнат в образователни играчки. Детето може да използва един от пръстите на ръката си като куче и този пръст да разговаря с друг пръст, който е котка! Кое кара едно дете да замести един предмет с друг или дори да разиграва цели разговори на ужким само с празни ръце? Психолозите вярват, че това представлява огромен напредък в когнитивните способности на децата – възможността да мислят в символи. Да вземем примера с банана и телефона. Първо, след като забелязва сходството във формата, детето трябва да задържи или отдели в мозъка си всичко, което знае за истинските банани (идват на връзки, могат да се ядат, не издават звук) и временно да припише на банана в ръката му свойствата, които знае за телефоните (звънят, могат да се използват да говориш с хора, които в момента не са тук), така че преструването да може да продължи. Способността на детето да създаде в мозъка си нова временна представа, която да се отдели от съществуващите представи за реалния свят, e жизненоважна. От този момент то ще заживее в своя вътрешно създаден „като“ свят (бананът е телефон). По време на играта, ти не виждаш детето да се опитва да изяде банана, докато служи за телефон. И все пак, през цялото време докато се преструва, детето не изтрива от паметта си истинските качества на предметите (това, което знае за истинските банани, е все още е вярно), защото щом играта приключи, то може да обели банана и да го изяде. Някои психолози смятат, че „като“ светът при играта на ужким е важен предшественик при по-големите деца за разбирането на „ако“ значението на хипотетични твърдения, като „ако кучетата имаха криле, те щяха да летят.“ Сложните, динамични умствени дейности са необходими на мозъка на бебетата, за да поддържат привидно простата игра на „игра на ужким“.




Въпреки че играта на ужким започва през втората година от живота, тя може да продължи до 5-та година и дори по-нататък. Значимостта úсе крие в умствените дейности на мозъка за създаването на играта: детето трябва умствено да си представи различните главни герои и предмети в своята игра и да запомни какви роли им е дало. Това е важно упражнение за работата на паметта. То може например да вземе две еднакви кукли и да реши, че едната ще играе майката, а другата новото бебе или, че топче мънисто е парче шоколад, докато дървено блокче е автобус. Веднъж дадени, детето трябва да запомни тези роли по време на цялата игра. Това не е лека задача за прохождащо дете, защото обективно погледнато, предметите на ужким често изобщо не изглеждат като предметите, които символично представляват.



От две до две и половина годишна възраст и нататък, децата често ще съпровождат играта си с непрекъснат словесен разказ, както измислен от въображението им, така и пресъздаващ събитие, което те намират трудно за разбиране или емоционално заредено. За да направят това, те трябва да следят реда на събитията в разказа. И така, докато наблюдаваш тези на пръв поглед обикновени периоди на игра, слушай внимателно вълшебния разказ, който твоето дете си мъмри под носа и помни, че това поставя огромни изисквания към паметта, езика и способността му да си измисля.



Знаеш ли, че децата често използват две различни форми на език в техните игри? Едно интересно проучване в САЩ дискретно изследвало групички от деца в ситуации на игра на ужким и записало езика, който използват. Изследването показало, че децата използвали два различни начина да предадат съвсем същото значение, в зависимост дали те играят роля в игровата ситуация или коментират игровата ситуация. Така например една форма на бъдеще време била използвана, когато се говори чрез гласа на един от героите в играта: „Аз отивам в парка сега“, но когато в следващия момент излизат от играта на ужким, за да коментират някое събитие, те използват друга форма на бъдеще време, за да предадат подобно значение („Ще взема другата кукла, за да може таткото да се върне вкъщи“). Учените заключили, че децата използват различни форми на езика, за да отбележат ясно кога са в играта на ужким и кога излизат от играта, за да създадат различни герои или събития, въпреки че изразяват същото значение. Това са важни знаци за това как децата отбелязват лингвистично, че в момента се случва игра на ужким, по време на която ограниченията на нормалната действителност могат да бъдат нарушени, за да се влезе във вътрешно създадения свят на играта. Ето защо по време на преструването хората могат да летят, птиците могат да говорят, молив може да бъде сготвен и изяден, несъществуваща вода може да бъде налята от кана и бавно да бъде изпита от линия, играеща временно ролята на сламка. Представи си как мозъкът на твоето дете трябва да жонглира с всички тези нови, временни умствени представи, без да унищожава устойчивите такива, които се отнасят до истинския свят.

Възможностите на играта на ужким са почти безгранични. Никога не смятай, че играта на твоето дете е глупава. То е като драматург, създаващ и структуриращ сюжетната линия, приемайки различни роли, като по този начин развива въображението и интелекта си по всевъзможни начини.

Играта в емоционалното развитие на детето

Ролята на играта в емоционалното развитие на детето също не трябва да бъде подценявана. Децата често ще се срещат с труден проблем, като например раждането на братче или сестриче, преодолявайки събитието в сигурната лична среда на игровата ситуация в своя малък собствен свят. Всъщност детските терапевти често използват игрите, за да помогнат на деца, които са преживели травма. Като родител ти можеш да разбереш повече за страховете и тревогите на собственото си дете, докато дискретно наблюдаваш неговата игра, вместо да му задаваш директни въпроси. И така, вместо да кажеш „разстроен ли си?“, което изисква детето да изрази с думи как се чувства, нещо отвъд неговите способности в този етап на детското развитие, можеш да откриеш по-дълбоките му чувства, като внимателно наблюдаваш детайлите на игра му. Гняв и ревност често могат да намалеят, ако се изиграят с кукли. Ето защо е добра идея да купиш кукла-бебе за твоето прохождащо дете, особено ако очакваш второ дете. Не се карай на детето, ако го видиш да крещи на куклата или да я удря.
Това всъщност е полезен знак, че то се опитва да разбере и придобие контрол над нови чувства, като канализира притесненията си в своя измислен свят и далеч от реалното бебе в реалния свят. Децата също използват играта, за да разберат социални норми. Те разиграват с куклите си социално-драматични роли като учител, машинист на влак, майка, татко, бебе или полицай, в разнообразни сложни сюжети, за да открият как подобни роли се различават и постепенно да открият мястото си в своя непрекъснато разширяващ се социален свят.
Така че когато следващия път видиш детето си заето с нещо, което си смятала за „просто спокойна игра“, опитай се да го наблюдаваш с различна нагласа и помисли за всичките сложни връзки, които се формират в неговия бързоразвиващ се мозък!