How-to-say-No

Научи се да казваш „не”! Всичко за дисциплината на детето, поведението и проблемите с възпитанието

Dieter Wolke PhD Dipl-Psych AFBPsS C.Psychol.

Истинската цел на дисциплината не е наказанието; тя е да научиш детето си на самоконрол. Кой е най-добрият начин да се постигне това? Ние ще ти кажем как да поставиш здравословни граници и защо пошляпването не е решение. Дисциплината е второто най-важно нещо, което давате на детето си. Първото е любовта.

Първоначалното значение на думата дисциплина е преподаване – не наказание. И целта на това преподаване е самоконтрол – да помогнеш на детето си да научи, че „Това е моментът да спра. И аз мога да се спра.”

Дете на 4 или 5 години, което познава собствените си граници, е едно уверено дете: то знае, че може да се контролира и това го изпълва с гордост. Едно „разглезено” дете не знае границите между бебешкото поведение и детската дисциплина и вероятно ще тормози и дразни в отчаяни опити да накара някой да каже „Не! Стига толкова!” Според Селма Фрайберг във „Вълшебните години” дете, което не е дисциплинирано, се чувства необичано.

Как можеш ти като родител да научиш детето си каква е разликата между бебешко поведение и дисциплинирано поведение? Като казваш и показваш на детето си: „Всеки път, когато направиш това, ще те спирам – докато се научиш да се спираш сам.”

Шамарите не са решение.

Под показване нямаме предвид физическо наказание. Това вече е недопустимо. И е унизително. Детето рядко научава нещо от физическите наказания. И ако научи нещо, то това е единствено как да потиска чувствата си и да прикрива гнева си. Най-вероятният резултат от това потискане: Детето ще си отмъсти и ще излее гнева си в някакъв следващ момент.

Живеем в общество на насилие. Когато учим децата си, че насилието е начинът да разрешаваме разногласията си, ние като родители, насърчаваме насилието като стил на живот. Искаме ли да правим това? И още нещо, физическите наказания могат да ни се разминават, само доколкото и докогато сме по-големи и по-умни от детето си.

Въпреки това, повечето от нас са били пошляпвани, докато сме растяли. В резултат на това ни е трудно да не наказваме, когато сме извън контрол или когато не можем да се справим с поведението на бебето си. Това е един от сериозните проблеми на родителството. Моята майка ни удряше с тънка клонка от храст. Когато се случваше да удари мен, и двете плачехме през цялото време. Беше травматично изживяване и за двете ни. Аз се заклех, че никога няма да причинявам това на своите деца. И въпреки това, когато се държаха наистина „лошо”, открих, че се изкушавам да реагирам с насилие.

Но когато се разгневим в подобни ситуации, ние даваме пример на децата си как излизаме от контрол точно в момента, когато искаме от тях да се научат на самоконтрол. Наистина ли искаме да направим точно това? Моят 5-годишен внук наскоро каза на майка си (моята избухлива дъщеря) „Мамо, и двамата ще се чувстваме по-добре, ако поговорим за това, когато се успокоиш.”

Точно затова е изключително важно, когато детето изгуби контрол и трябва да бъде дисциплинирано, родителят да остане спокоен и да се владее, и винаги да помни, че целта е научаването, а не наказването.

Поставяне на границите стъпка по стъпка.

Дисциплината е една от големите трудности пред родителите. Но е само един от проблемите, срещу които родителите се изправят. За родители, които работят извън дома, е трудно да поставят граници, когато са отсъствали цял ден. Много родители, когато се приберат у дома, чувстват, че трябва да се „говори”, вместо да се поставят и спазват строги граници. Може би и те също се стремят да избегнат конфронтацията, до която неминуемо се стига, когато се установяват граници. Дисциплината се постига изключително трудно, когато родителите са стресирани. Когато си извън контрол, осъзнаваш гнева, който изпитваш към детето си, а това е плашещо. Как да дисциплинираш при наличието на такива предизвикателства? Ето някои насоки.

Помага, ако предварително решиш за кое може да се преговаря и за кое не. Например, за безопасността не може да се преговаря. След като веднъж си определила това, е по-лесно да установиш ясни правила и последици, и да бъдеш категорична и последователна.
Що се отнася до въпросите, за които може да се преговаря, пести дисциплината за важните неща. Една вечна стена от „не-та” прави всяко едно от тях да изглежда маловажно. По-вълнуващо е да наблюдаваш как мама се разстройва и да си понесеш последиците.
Запази спокойствие, но бъди непоколебима. Ако е възможно, бъди последователна. Ако не, не прави голяма трагедия от това.
Когато детето изгуби контрол и има нужда от дисциплина, прекъсни порочния кръг на излизане извън контрол. Направи пауза, прегърни го или го остави за кратко само.
Веднага след като си прекъснала кръга, седни при него и се сдобрете. Обясни защо сте направили това, което сте направили. Повтори фразата „докато се научиш да се спираш сам/а”. Дай идеи как може да се постигне това. Хайм Гинот предлага начин за справяне с родителските проблеми, при който родителят прехвърля част от отговорността на детето и това се случва до към четвъртата година: „Ядосвам се всеки път, когато направиш това. Не ми харесва да съм ти ядосана. Можеш ли да ми дадеш някакви идеи как да ти помогна да не се държиш така преди да сме стигнали до караницата?”Ако детето направи предложение, със сигурност го пробвай и похвали детето, ако сработи.
Ако определено поведение се повтаря, е хубаво да разбереш какво стои зад него. Запитай се „Какво казва детето ми?”. В някои случаи поведението е нормално. Например, лъжите и кражбите са типични за 4- и 5-годишните деца. Лъжата отразява желанието на детето да сбъдне нещата, за които се самозалъгва. Кражбата е част от желанието на детето да бъде „като” човека, от когото краде. Това изобщо не означава, че не трябва да възпитаваш детето, даже напротив. Но осъзнаването на скритите цели на детето може да ти даде баланс и да не избухнеш. Може да се окаже, че най-ефективната възпитателна мярка е да интерпретираш за детето неговите собствени действия: „Зная, че искаш това да е вярно. И на мен ми се иска да е така. Но и ти, и аз знаем, че не е.”
Когато всичко приключи, балансирай всички негативни преживявания с нещо наистина положително: „Много е добре, че това приключи; сега можем отново да сме близки. Мразя да съм ти ядосана.”
Преди всичко запомни, че действията ти служат за пример на детето ти и така то се учи как да се контролира. Това е голяма отговорност.