the dad-baby bond

Връзката баща – бебе

Armin Brott

От време на време, през първите дни след раждането на първородната ми дъщеря, се улавях че я гледам, като в транс, възхищавайки се и на най-дребното нещо, което прави.

Разбира се, мина известно време, преди тя да направи нещо наистина забележително, но някак всичко ми се струваше чуднo: от аромата на косата ѝ и нежните ѝ ръчички (завършващи с възмутително остри нокти), до примлясването и лекото ѝ дишане, когато е будна, и до израза ѝ на блажено спокойствие, когато спи.

След няколко такива дни се събудих от този унес благодарение на резкия сблъсък с реалността: да си родител е много повече от това, да наблюдаваш детето си. Ако наистина исках да изградя мечтаните отношения с нея, щеше да ми се наложи да нагазя в калта – метафорично казано, разбира се. Вече бях сменил тонове пелени.


Проблемът беше, че никога не бях прекарвал толкова време около бебета и нямах никаква представа какво да правя. Понеже не съм от хората, които молят за помощ, съществуваше само един начин да се науча на това, от което трябваше да науча. Така че затворих очи, поех дълбоко въздух и се хвърлих в дълбокото.

След минути вече имах важно прозрение: тъй като дъщеря ми имаше също толкова малко понятие за нещата, колкото и аз, тя беше безкрайно милостива към грешките ми. През първите няколко седмици от живота й, направих десетки безобидни грешки, но също така открих няколко прости начина да си общуваме, които явно много ѝ се харесаха.

Първото откритие беше, че тя обожава да я нося в ръце. По принцип предпочита прегръдките ми, но след като ръцете ми се уморят и започне да ме боли гърбът, тя се задоволяваше и с това да стои и в „кенгуруто” отпред.

Тя също обожаваше да ѝ говоря. В началото се чувствах малко глупаво, защото очевидно нямаше представа какво ѝ казвам, но гласът ми изглежда я успокояваше. Разказвах ѝ за деня ми, за това какво се е случило в новините и какво сме видели, докато сме се разхождали.

Понякога, ако спирах за няколко секунди, тя се втренчваше в мен с блестящите си малки очички и можех да се закълна, че си мисли: „Добре де, и после какво?”

Един важен съвет: понеже главите на бебетата са сравнително големи (1/4 от размера на тялото им при раждането спрямо 1/7 от него, достигнат ли пълна зрялост), а вратните им мускули не са добре развити, главите им са доста неустойчиви през първите няколко месеца. Така че е изключително важно, да поддържаш главата на бебето отзад по всяко време и да избягваш внезапни и резки движения.

Друго важно откритие беше, че смяната на пелени всъщност е прекрасен начин за сближаване помежду ви. Това ми даде възможност също така да разтривам мекото ѝ коремче, да гъделичкам коленете и да целувам малките ѝ пръстчета.

В първите дни, сменях пелените на всеки два или три часа и станах толкова добър в това, че веднъж се опитах да го направя със затворени очи. Не беше най-умната ми идея. Да започнем с това, че внезапният прилив на свеж въздух я накара да ме опръска. Освен това трябваше да се спра на пелени с по-ниска степен на трудност (т.е. такива, които само са подмокрени, а не наакани). За щастие, не направих никакви грешки, които един душ и една пералня да не могат да оправят.

Подобно на много нови татковци, не знаех много за развитието на бебето. И честно казано, бях малко разочарован да открия, че ще мине много време преди дъщеря ми да е в състояние да играе на криеница с мен.

Но сравнително рано научих, че има и други начини да играя с нея. Четях ѝ приказки, играехме на ку-ку, правех смешни физиономии и дори внимателно се въргалях по пода с нея. Колкото повече я насърчавах, независимо дали с думи, усмивки или смях, толкова повече ѝ харесваше. Но вниманието ѝ се задържаше на мен дори по-кратко, отколкото си представях (или се надявах). Пет минути или малко повече беше лимитът ѝ. След това, тя започваше да плаче или да вдига врява, или просто ме гледаше сякаш е отегчена до смърт.

Като се замисля за всичко това след толкова години, определено си беше доста страшничко. Беше пълно с моменти от типа „трябваше, можех и щях да”. Но знам, че това, което аз и дъщеря ми правехме заедно, когато беше бебенце, имаше голям принос за нашата връзка.